Достойнството изисква Терзиев сам да се оттегли
Виктория Георгиева, коментар за
Забелязахте ли по какъв начин през последните десетина дни изкуствената еуфория, основана към кандидатурата за кмет на ПП/ДБ, „ Спаси София ” Васил Терзиев, утихна. В страницата му във Facebook се появяват фотоси от обиколката му по софийските квартали, само че към този момент липсват патетични постове от издигналите го апологети, а медийните изяви на кандидат-кмета са най-вече при лица с открита агентурна принадлежност към Шесто ръководство на някогашната Държавна сигурност. Как и да е другояче, когато още първоначално стана ясно, че самият Терзиев произлиза от дълготраен комунистически жанр, а татко му, дядо му и чичо му са били част от репресивния апарата на Държавна сигурност.
Държавна сигурност тук, Държавна сигурност там
Разкри се и евентуалната скица, по която е стартирал бизнесът му и че изобщо не се касае за щастливо стичане на събитията, а за съществено рамо от компании, свързани с Държавна сигурност (но не Добрите сили, а към този момент упомената Държавна сигурност).
Факти, които огромна част от гласоподавателите на ДБ/ПП към момента не могат да преглътнат, въпреки видимо да се пробват да наподобяват невъзмутими, тъй като въпреки всичко, Терзиев е посочен от босовете на коалиция Държавна сигурност (вече става дума за самообявилите се за Добри сили). И а-ха да утихне вълната на неодобрение, заляла градската ексдесница, което не беше по никакъв начин елементарно, тъй като самият Терзиев безочливо съобщи, че няма от какво да се тормози, се разбра, че кандидат-кметът е премълчал друго черно леке от биографията на негов роднина. И то не на кого да е, а на майка си, за която се разбра, че произлиза от жанр, обвързван с тоталитарните репресивни служби на комунистическия режим. Това разобличаване направи първият началник на комисията по досиетата и някогашен депутат Методи Андреев, който се базира на информация от някогашни чиновници на Държавна сигурност, работили с майката на кандидат-кмета.
Иглика Цекова Вельова, както се споделя дамата, е била дълготраен офицер в отдел 06 на Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност - осведомителният и изчерпателен център, в който е постъпвала цялата секретна информация от структурите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи в страната. Но даже това не е всичко, тъй като стана ясно, че и дядото на Васил по майчина линия Цеко Вельов Цеков е бил чиновник на Министерство на вътрешните работи – Видин.
Досиетата
Неща, които Терзиев премълча. Нещо повече, повече от месец към този момент той не дава отговор на апела на проверяващия публицист и издател на уеб страницата desebg.com Христо Христов, който го прикани, откакто няма от какво да се тормози и да крие, дружно с татко му чичо му да дадат достъп на откриватели до кадровите досиета както на бащите си – партизаните-генерали Васил и Тодор, по този начин и личните си. Към момента те не са обществено налични и могат да бъдат прочетени единствено с тяхно единодушие. Същото важи и за досието на майка му. Разбира се, идея пердута...
Макар Терзиев да съобщи в съвсем всичките си изявленията, че е „ за ” цялостно отваряне на досиетата, с цел да нямало повече секрети и злоупотреби – по думите му, той очевидно не смята, че пръв би трябвало да даде образец. Нещо повече, задължен и морално виновен е да стартира първо от своето семейство. Всичко друго значи краен цинизъм и насмешка както с поддръжниците на Политическа партия и Демократична България, по този начин и с всички софиянци, на които им се предлага тежко комунистическо отроче на функционери от най-висшия наказателен уред, за кмет.
Моралният проблем
А стигаме и до моралния проблем, който в действителност е още по-голямата спънка човек акто Терзиев не просто да е кмет, а даже да е единствено номинация за подобен. Веднъж това касае издигналите го, които очевидно (по думите на самия кандидат) са били наясно с предишното на най-близките му роднини, повторно – това касае директно и него, тъй като очевидно не вижда никакъв проблем да бъде повдигнат за такава позиция, въпреки огромни елементи от биографиите на роднините му да са всепоглъщаща черна дупка. Нека бъдем изцяло почтени – освен техните, както стана ясно, а и беше посочено и в този текст, неговият професионален старт също е извънредно недоверчив и е очевидно привързан с лица и финанси от годините преди 1989г.
Нещо повече, Терзиев цинично се пробва да убеди гласоподавателите, че е почтен, виновен, че е единственият верен избор за тази позиция. И по какъв начин го прави – като прикрива информация от биографията си, като не е задоволително откровен по извънредно значима тематика, която касае и него, и роднините му.
Демократична България и Политическа партия - неточност след неточност
Разбира се, най-големите виновници са издигналите го – Политическа партия и Демократична България, които очевидно избраха да подсигурят партиите, спирайки избора си на един от най-крупните финансови благодетели на първите, а точно Терзиев, без изобщо да се посвенят, че става въпрос за човек с извънредно обременено минало по линия на най-близките си родственици. Да не приказваме, че изключително Демократична България извънредно доста към момента държат да се брандират като „ десница ”, въпреки поддръжката за сходен претендент да приказва точно за противоположното. Даже още повече – едва ли даже Българска социалистическа партия биха си разрешили сходен избор.
Да не забравяме, че тук не става дума просто за противоречив претендент, тази кандидатура е засегнатост за всички репресирани от комунизма, за жертвите на режима, за потомците им. Реално Терзиев си е платил, с цел да бъде номиниран – дали ангажимента е била за някакъв различен пост или кметското място е неговата фантазия, е обособен и не толкоз значителен въпрос, значимото е, че милионите, които е натрупал, носят тежък и напоен с кръвта на доста хора отенък, тъй като както към този момент стана ясно, началото е било обещано с мръсни пари.
„ Просто тати ”, както самичък се наименува Терзиев, изобщо не е някакво момче от софийските квартали, което е имало за фантазия да облагороди и развие родния си град. Тук става въпрос за милиони в куфарчета, за кървавочервени майка, татко, дядо и впрочем, за тежки зависимости. Става въпрос за Държавна сигурност. И не, софиянци изрично не заслужават това.
Властта не би трябвало да е самоцел, е максима, която единици от българските политици следват, за жалост. По сходен метод стои и въпросът с номинациите, които те постоянно вършат за редица виновни позиции – нормално това са лаици, хора без опит в съответната сфера, най-често по един или различен метод навързани.Терзиев не прави изключение – предлагането да се впусне в кметската конкуренция е жест на признателност по отношение на него, а може и да е било негово условие, с цел да финансира толкоз обилно Политическа партия. Но в случай че постоянно преглъщаме сходни избори, тъй като добре си знаем стоката – т.е. ръководещите, самият Терзиев би могъл, а и би трябвало, в случай че има най-малко малко достолепие и наистиана е подобен, за какъвто се показва, да се отдръпна.
** *
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Забелязахте ли по какъв начин през последните десетина дни изкуствената еуфория, основана към кандидатурата за кмет на ПП/ДБ, „ Спаси София ” Васил Терзиев, утихна. В страницата му във Facebook се появяват фотоси от обиколката му по софийските квартали, само че към този момент липсват патетични постове от издигналите го апологети, а медийните изяви на кандидат-кмета са най-вече при лица с открита агентурна принадлежност към Шесто ръководство на някогашната Държавна сигурност. Как и да е другояче, когато още първоначално стана ясно, че самият Терзиев произлиза от дълготраен комунистически жанр, а татко му, дядо му и чичо му са били част от репресивния апарата на Държавна сигурност.
Държавна сигурност тук, Държавна сигурност там
Разкри се и евентуалната скица, по която е стартирал бизнесът му и че изобщо не се касае за щастливо стичане на събитията, а за съществено рамо от компании, свързани с Държавна сигурност (но не Добрите сили, а към този момент упомената Държавна сигурност).
Факти, които огромна част от гласоподавателите на ДБ/ПП към момента не могат да преглътнат, въпреки видимо да се пробват да наподобяват невъзмутими, тъй като въпреки всичко, Терзиев е посочен от босовете на коалиция Държавна сигурност (вече става дума за самообявилите се за Добри сили). И а-ха да утихне вълната на неодобрение, заляла градската ексдесница, което не беше по никакъв начин елементарно, тъй като самият Терзиев безочливо съобщи, че няма от какво да се тормози, се разбра, че кандидат-кметът е премълчал друго черно леке от биографията на негов роднина. И то не на кого да е, а на майка си, за която се разбра, че произлиза от жанр, обвързван с тоталитарните репресивни служби на комунистическия режим. Това разобличаване направи първият началник на комисията по досиетата и някогашен депутат Методи Андреев, който се базира на информация от някогашни чиновници на Държавна сигурност, работили с майката на кандидат-кмета.
Иглика Цекова Вельова, както се споделя дамата, е била дълготраен офицер в отдел 06 на Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност - осведомителният и изчерпателен център, в който е постъпвала цялата секретна информация от структурите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи в страната. Но даже това не е всичко, тъй като стана ясно, че и дядото на Васил по майчина линия Цеко Вельов Цеков е бил чиновник на Министерство на вътрешните работи – Видин.
Досиетата
Неща, които Терзиев премълча. Нещо повече, повече от месец към този момент той не дава отговор на апела на проверяващия публицист и издател на уеб страницата desebg.com Христо Христов, който го прикани, откакто няма от какво да се тормози и да крие, дружно с татко му чичо му да дадат достъп на откриватели до кадровите досиета както на бащите си – партизаните-генерали Васил и Тодор, по този начин и личните си. Към момента те не са обществено налични и могат да бъдат прочетени единствено с тяхно единодушие. Същото важи и за досието на майка му. Разбира се, идея пердута...
Макар Терзиев да съобщи в съвсем всичките си изявленията, че е „ за ” цялостно отваряне на досиетата, с цел да нямало повече секрети и злоупотреби – по думите му, той очевидно не смята, че пръв би трябвало да даде образец. Нещо повече, задължен и морално виновен е да стартира първо от своето семейство. Всичко друго значи краен цинизъм и насмешка както с поддръжниците на Политическа партия и Демократична България, по този начин и с всички софиянци, на които им се предлага тежко комунистическо отроче на функционери от най-висшия наказателен уред, за кмет.
Моралният проблем
А стигаме и до моралния проблем, който в действителност е още по-голямата спънка човек акто Терзиев не просто да е кмет, а даже да е единствено номинация за подобен. Веднъж това касае издигналите го, които очевидно (по думите на самия кандидат) са били наясно с предишното на най-близките му роднини, повторно – това касае директно и него, тъй като очевидно не вижда никакъв проблем да бъде повдигнат за такава позиция, въпреки огромни елементи от биографиите на роднините му да са всепоглъщаща черна дупка. Нека бъдем изцяло почтени – освен техните, както стана ясно, а и беше посочено и в този текст, неговият професионален старт също е извънредно недоверчив и е очевидно привързан с лица и финанси от годините преди 1989г.
Нещо повече, Терзиев цинично се пробва да убеди гласоподавателите, че е почтен, виновен, че е единственият верен избор за тази позиция. И по какъв начин го прави – като прикрива информация от биографията си, като не е задоволително откровен по извънредно значима тематика, която касае и него, и роднините му.
Демократична България и Политическа партия - неточност след неточност
Разбира се, най-големите виновници са издигналите го – Политическа партия и Демократична България, които очевидно избраха да подсигурят партиите, спирайки избора си на един от най-крупните финансови благодетели на първите, а точно Терзиев, без изобщо да се посвенят, че става въпрос за човек с извънредно обременено минало по линия на най-близките си родственици. Да не приказваме, че изключително Демократична България извънредно доста към момента държат да се брандират като „ десница ”, въпреки поддръжката за сходен претендент да приказва точно за противоположното. Даже още повече – едва ли даже Българска социалистическа партия биха си разрешили сходен избор.
Да не забравяме, че тук не става дума просто за противоречив претендент, тази кандидатура е засегнатост за всички репресирани от комунизма, за жертвите на режима, за потомците им. Реално Терзиев си е платил, с цел да бъде номиниран – дали ангажимента е била за някакъв различен пост или кметското място е неговата фантазия, е обособен и не толкоз значителен въпрос, значимото е, че милионите, които е натрупал, носят тежък и напоен с кръвта на доста хора отенък, тъй като както към този момент стана ясно, началото е било обещано с мръсни пари.
„ Просто тати ”, както самичък се наименува Терзиев, изобщо не е някакво момче от софийските квартали, което е имало за фантазия да облагороди и развие родния си град. Тук става въпрос за милиони в куфарчета, за кървавочервени майка, татко, дядо и впрочем, за тежки зависимости. Става въпрос за Държавна сигурност. И не, софиянци изрично не заслужават това.
Властта не би трябвало да е самоцел, е максима, която единици от българските политици следват, за жалост. По сходен метод стои и въпросът с номинациите, които те постоянно вършат за редица виновни позиции – нормално това са лаици, хора без опит в съответната сфера, най-често по един или различен метод навързани.Терзиев не прави изключение – предлагането да се впусне в кметската конкуренция е жест на признателност по отношение на него, а може и да е било негово условие, с цел да финансира толкоз обилно Политическа партия. Но в случай че постоянно преглъщаме сходни избори, тъй като добре си знаем стоката – т.е. ръководещите, самият Терзиев би могъл, а и би трябвало, в случай че има най-малко малко достолепие и наистиана е подобен, за какъвто се показва, да се отдръпна.
** *
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ